Неделният ден се очертаваше да бъде топъл и слънчев. Без много да му мислим се отправихме към Вазововата екопътека, която отдавна искахме да посетим.
Самата пътека е кръстена на поета, който не веднъж се е вдъхновявал от това райско кътче. Точно тук патриархът на българската литература пише и един от най-бележитите си разкази „Дядо Йоцо гледа“.
Как да стигнем до Вазова екопътека 👣
Тръгвайки от София в посока Мездра, преминавайки през живописното Искърско дефиле още след Своге ще видите първата табела за екопътеката, която води до село Заселе. Ако изберете този вариант ви очаква първо спускане надолу и после серизно изкачване навръщане. Ние ви препоръчваме втория вариант с начална точка от село Бов. Продължете да карате до втората табела за екопътеката, там трябва да се отклоните наляво и да се изкачите по една уличка докато стигнете до малък участък, който се използва за паркиране. От София до Мездра километрите са около 50-на. Пътят е в много добро състояние и с нормално каране се стига за около час. Около вас постоянно ще се откриват нови и нови красиви гледки. Ако сте любители на жп транспорта можете да стигнете и с влак до Гара Бов (отнема около час, а влаковете са на често).
Любопитно 💡
Самата история на село Бов е интригуваща за посетителите. Тя разказва, че през 1206г. по времето на IV-ия Кръстоносен поход рицари били пленени от войската на цар Калоян. За да бъдат пощадени, част от тях, начело с маркиз Сен Бьов били принудени да се заселят в тукашните земи. Оттогава селото носи името на маркиза – Бов
За самата екопътека 🌲 🌳
Началото на екопътеката започва там където свършва асфалтовият път, има маркировка и табели през целия път, така че не би трябвало да се затрудните с посоката. Не след дълго пред вас ще се разкрие уникална гледка към красивия водопад Скакля, който преминава през източната част на планина Понор. Вазовата пътека е единствената, по която може да се стигне до водопада.
Пътят в началото не е тежък и не е укрепен с допълнителни парапети, но към края изкачването е по-стръмно и за някой може да се окаже предизвикателство. Усилията ще си заслужават, когато се изкачите и пред очите ви се разкрие гледката към дефилето. По пътя има мостчета и места за отдих, така че не забравяйте провизиите!(боклукът в пликче и в раницата, нека пазим България чиста!)
Целият преход отнема около 2 часа в двете посоки, но ако сте като мен и обичате да снимате може и да отнеме малко повече време. 🙂
Ако са ви останали сили непременно отидете и до паметника на „Дядо Йоцо гледа“. Определено си заслужава. За него ще ви разкажем в следващия блог.
The view through my lens 