Април месец е и всичко се буди за нов живот, цветята разцъфват, птичките пеят, слънцето гали с нежните си лъчи, а в главата ми се въртят все повече мисли за нови изследвания на някое кътче из красива България. И така събрах Магеланци. След кратки размисли и страсти стигахме до консенсус с дружината и решихме – следваща спирка: Лозенска планина и по- точно връх Половрак. Набързо разпределихме задачите: един приготвя сандвичите и провизиите, друг се захваща с колата (музика, изправност, зареждане на гориво), трети подрежда провизиите по раниците и дава зор, а аз подготвям техниката, с която да запечатам покоряването на върха. Вече готови поехме към красивата Лозенска планина.
Как да стигна до там 🚙
Разучихме, че до връх Половрак може да се качим по два маршрута – единият е с начална точка Пасарел, а другият е от село Лозен (Долни Лозен). Ние си избрахме Долни Лозен и така потеглихме натам. Екопътеката се намира в края на селото като разстояние от София до там е около 22км. След като достигнете до учебния център на БЧК (който ще Ви се пада от ляво, сграда с червен кръст на фасадата) продължавате още малко напред докато се разкрие обширен площад пред Вас, тук оставяме автомобила и идва хубавата част, която ще ни отведе далеч от шумотевицата на столицата. След като продължим напред по пътя, следваме маркировката в червено.
За екопътеката и какво ни очаква по маршрута 🌲 🌳
Като цяло пътеката не е тежка, разбира се има някои фактори като времето да речем, ако сте си избрали някой топъл летен ден е възможно да Ви се стори тежък преходът или ако сте нови така да се каже в покоряването на върхове също бихте могли да се поизморите, но по маршрута има много пейки и места за отдих, а и с правилната компания времето просто ще литне и няма да усетите кога сте се изкачили до върха. През по-голямата част се върви по черни широки пътища и горски пътеки. След около 30-тина минутки ходене се стига до място за отдих с чешма, пейки и едно интересно дърво с дупка в ствола. По- късно разбрах, че мястото си има име: „Ловджийската чешма“. Тук беше първата ни почивка, не толкова, че се бяхме изморили, колкото ни беше приятно просто да поседим. Край мястото за отдих пътят прави остър завой, наляво по него се стига до Лозенския манастир Св. Спас. Там беше втората ни пауза или по точно фото-пауза. От манастира се разкрива невероятна гледка към Софийското равно поле и Стара планина. Пред манастира има много добре поддържано място, на което можете да си направите пикник и да се насладите на природата и чистия въздух, които ви предлага планината. Ние не пропуснахме възможността да се насладим на домашно приготвените ни сандвичи и си хапнахме сладко,сладко. С нови сили поехме нагоре по пътеката, която се пада вдясно на манастира. По някое време ще стигнете до пейка с гледка за милиони, а малко след това и до табела към вилна зона Пасарел и друга за Половрак – за върха трябва да поемем наляво. По целия маршрут има още няколко такива пейки от трупи. Минаваме и през хубави поляни с беседки и красиви гледки. Тук ни очаква малко по-стръмен участък, но нищо кой знае какво. След още малко ходене стигаме до подножието на върха и до паметник на незнаен боец от Хвърковатата чета на Бенковски.
„Според легендата само един от четата на Георги Бенковски е оцелял като се е крил известно време в пещерата под Половрак. Селяните му носили вода и храна, но предателството не закъсняло и той бил заловен и убит”. След Освобождението на лобното му място е издигнат мемориален комплекс. На паметника му е изписано: „Вместо кандила блещукат звездите на незнайно падналите български великани“.
На няколко метра от оградата на мемориалния комплекс се намира и самият връх Половрак. Името му идва от древните траки и означава „орлов поглед“. Напълно оправдано като се има напредвид панорамите, които се откриват пред погледа ни. От 1182м. надморска височина пред нас се ширят 360 градусови невероятни гледки към Софийско поле, Плана, Рила, Витоша, Стара планина, язовир Искър. След като се полюбувате на гледките имате избор, ако сте с кола да се върнете по същия маршрут или да продължите към село Пасарел. Ние поехме обратно по същия път с изключение, че се отбихме до пещерата, в която се е криел четникът на Бенковски.
Като заключение целият преход отнема около 3-4 часа като зависи от почивките, които си правите, а ние правихме доста фото-паузи. Маршрутът е лек, но както споменах горе зависи от някои фактори. Препоръчвам с две ръце връх Половрак, ако още не сте го изкачили направете го този уикенд, отидете, покорете и заредете ума и тялото си с нов заряд от положителна енергия!
The view through my lens 