Едно вълшебно място, намиращо се в полите на Рила планина, което действа като медитация за ума и тялото. Беше топъл, слънчев юлски ден, когато с групата посетихме екопътеката, която се запечата в съзнанието ми. Един ден, в който се пренесохме в приказка, преминавайки от мостче на мостче.
„Ароматът на бор, ромона на реката, чистия, свеж и прохладен въздух те грабват от първите стъпки. Пътеките посипани с борови игли, проядените дънери и огромните мравуняци са само част от един свят, който като че ли сме забравили в градовете, в които живеем, а е толкова близо и достъпен до нас.“
Къде се намира и как се стига 🌲🚗
Разстоянието от София до екопътеката е 70км. Поемате в посока Самоков – Мальовица, следвайте табелите за село Бели Искър. Пътната настилка на места е в наистина лошо състояние, но за сметка на това целият път е изключително живописен. Има обособен паркинг, където можете да оставите автомобила си. От тук започва и началото на екопътеката, още в началото й има информационна табела, която ни запознава с предстоящото похождение.
За екопътеката 🏞
Продължителността на екопътеката е около 3-4 часа, зависи от почивните паузи, общата й дължина е около 7км. Подходяща е както за малки, така и за големи търсачи на приключения. Има 8 големи дървени моста, с интересни имена и няколко по- малки, а в най-високата част на маршрута има панорамна площадка. На някои места са поставени информационни табели, които разказват за съответната местност и нейния животински и растителен свят, на които можете да попаднете в този район на Националния парк “Рила”. По маршрута са обособени няколко къта за сядане с дървени пейки, масички, беседки и заслон. Така че обезателно се възползвайте от това да се насладите на един обяд сред природата. И да не забравите: „ Обичаш ли гората, боклука в торбата!“
Първото мостче, през което се преминава е наречено “Синия вир”. Заслужено. И така от мостче на мостче, се пренасяме в една омагьосана приказка, която ни подарява незабравими мигове из красива гора, живописна река и зареждащи ума гледки. Началото на пътеката е леснопроходимо, като към средата започва да става леко по- наклонена, но не и стръмна. Скок-подскок, скок- подскок и ето, че минахме всички 8 големи дървени мостчета – Синия вир, Изгрев, Двата камъка, Тис, Дългия, Бор, Арамлия и Суларо. От тук сините стрелки ни извеждат към асфалтовия път, по него е връщането ни към началната точка на екопътеката. Спускайки се по шосето се оглеждайте за табелка, пада се вляво от Вас, посочваща пътя към наблюдателната площадка. Ние не продължихме натам, защото започна да се смръчава и захладнява. За наш късмет малко след като се качихме в колата и потеглихме заваля.
Определено една от най-красивите и пленителни екопътеки, които съм посещавала! Така че, ако още не сте я посетили направете го възможно по-скоро, няма да съжалявате.
Един съвет, ако изберете летния сезон обезателно си вземете лосион против комари и слънцезащитен крем.
The view through my lens 